Публикуван е синопсисът към дискусията “"Нестинарка" - мениджмънт и политики за култура - България в края на 60-те години на 20 век и днес”
“‘Нестинарка’ - мениджмънт и политики за култура - България в края на 60-те години на 20 век и днес”
Дискусията “‘Нестинарка’ - мениджмънт и политики за култура - България в края на 60-те години на 20 век и днес” се проведе на 15 декември 2022 година с участието на Лилия Големинова, Лаврен Петров и Елисавета Станчева. В разговорът беше включено и становището на проф. Валерия Фол, записано специално по повода през същия ден, а също бяха обсъждани материали, предоставени от проф. Иваничка Георгиева.
Дискусията е част от проекта на фондация “Цанко Лавренов”, изследващ голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов от 1968 г. във връзка с постановката на танцовата драма "Нестинарка".
Синопсис
„Голямата среща на Цанко Лавренов и Марин Големинов“
Това е първото излъчване на „Фондация Цанко Лавренов“ от студио Черно море, с участници изкуствоведа Елисавета Станчева и наследниците Лили Големинова и Лаврен Петров. Темата на тази дискусия е голямата среща на Цанко Лавренов и Марин Големинов – балетната постановка „Нестинарка“, именно тя обединява участниците, за да реализират настоящия проект, финансиран от Национален Фонд Култура. Това се случва точно тази година, когато се отбелязват 80 години от паметната премиера на „Нестинарка“. Тази постановка е повод за, както казва професор Розалия Бикс, за лъвската среща между двамата творци, когато Цанко Лавренов изработва декорите за постановката „Нестинарка“ от 1968 година, така се пресичат пътищата на Марин Големинов и Цанко Лавренов.
Темата на днешната дискусия е „Нестинарка - мениджмънт и политики за култура в България през 60-те години до днес.
Следва слайдшоу, което ни запознава със сценографските проекти на Цанко Лавренов за танцовата драма „Нестинарка“ на фона на епилога към постановката.
Следват спомени на Лили Големинова, израснала с музиката на спектакъла, която виждайки нарисуваните от Цанко Лавренов декори, си дава сметка колко по-въздействаща е била постановката в далечната 1968 година.
Дискусията продължава с представяне на следващия участник проф. Валерия Фол и Лили Големинова разказва разговор с нея - колко много е загубило нестинарството днес, от това, което е било някога и колко много танцовата постановка е променила отношението на обществото към нестинарството по това време.
Следва включване на проф. Валерия Фол, с направената от нея констатация, колко много е допринесла танцовата драма „Нестинаркa” за самото нестинарство и неговото изучаване и популяризиране. Разказва, как всъщност балета е написан по един разказ на Константин Петканов, който прави силно впечатление на Марин Големинов. Той посещава село Българи, за да наблюдава и да се запознае с нестинарите и нестинарството. Затова и балета е толкова жив, толкова близък до обреда, духа на нестинарството, присъства в балета. По това време отношението към нестинарството е било отрицателно, но след поставяне на постановката, това отрицателно обществено отношение бива обърнато към положително и хората разбират, че има нещо много ценно и изконно, съхранено в традиционната култура. Не случайно Големинов се захваща с този сюжет!
По времето, когато пише „Нестинарка“, европейската интелигенция е объната към културното наследство, изучава го и го използва за създаването на сюжети за музика, разкази, драми….бъдейки европеец, композитора решва да покаже и българската традиционна култура и го прави по блестящ начин! Балета има огромно значение, да се обърне общественото и научно внимание към нестинарството, провокора много художници към тази мистика. Така танцовата драма „Нестинарка“ се оказва своеобразен катализатор!
Нестинарка с дългия си път, става свидетел на много политически промени и катаклизми - създадена 1942, войната, комунистическия режим, настъпването на демокрацията.
Изкустововедът Елисавета Станчева насочва разговора към периода, когато се осъществява борба за реализъм в България и започва борбата срещу „Нестинарка“ срещу нейния мистицизъм. Въпреки, че по същество тя е много реалистична - както знаем Марин Големинов е пребивавал в село Българе. Следва разказ от архива му, където той разказва за празника на св. Константин и св.Елена, къде се съхраняват иконите на светците и как нестинарките се събират в конака при тях, прод ударите на тъпаните, палят свещи, цяла нощ стоят затворени, без да влиза свещеник, само от време на време някоя от тях излиза навък и вика “въх-въх“! На сутринта тръгват към оброчещето под съпровода на тъпани, извиват се хора и процесията се връща към конака, започват да се обикалят къщите, а вечерта се разстила жаравата, нестинарката грабва иконата и ако я е „прихванало“, започва танца си в огъня. Запленен от видяното Големинов записва мелодията на нестинарското хоро и непроменена я въвежда в партитурата така, като е звучала в село Българе, за да запази първичността на нестинарското хоро и неговата суровост.
Лаврен Петров се включва в разказите, показвайки автентичния дневник, воден от съпругата на Цанко Лавренов в периода на „лъвската среща“ между двамата творци, от където разбираме как директора на операта и Марин Големинов му възлагат създаването на декорите за танцовата драма, които той прави само за няколко месеца. Разказва се за голямото им вълнение непосредствено след премиерата на спектакъла. Записани са и думите на благодарност на Марин Големинов, който казва, че дължи много на Нина Кираджиева, за големия успех на „Нестинарка“ - тя първа вдига балета на палци и полупалци, разказа му как запазва непроменен музикалния текст, още от написването му, като е бил много млад - само 28 години.
Настъпилите обществено-политически промени, налагат и промяната на либретото на „Нестинарка“. В началото либретиста Хрисан Цанков, бива подканен да промени сам либретото, но той отказва. Тогава корекциите се реализират от Асен Разцветников. Въведените промени през 1956 година, са всъщност проклинането от останалите жени в селото на Демна, като различна, и нежеланието им да я приемат като нестинарка. В края на 1968 година вече се появява и образа на Струна – старта нестинарка, която я въвежда в обреда и Струна я проклина.В заключение може да се направи извода, че отношението към нестинарството въобще не е било добро.
Следва разказ, подготвен от Елисавета Станчева от книгата „Огнеходство“ автор Еманоил Шаранков, препоръчана от етнолога Иваничка Георгиева, занимавала се десетилетия с проблемите на нестинарството. Става ясно, че през последното десетилетие „огъня на нестинарството в България постепенно угасна“, но същевременно огнеходната игра по черноморието не секва като вечерна забава, то не е свързано с някакъв обред, а превърнато в атракция и забавление.
Следва запознаване на зрителите със статия от Работническо дело, озаглавена „Разгромяването на мистиката“, което се случва и в либретото на „Нестинарка“. Така постепенно мистицизма на нестинарството е изместен от „огнеходството“и физическата способност за неизгаряне на участниците. Госпожа Станчева разказва и за анкета, проведена по това време, в която се описва огнеходството като професия.
Въпреки наложените обществено-политически настроения, това което обединява двамата творци в работата им по „Нестинарка“ е мистицизма.
Следва разказ на Лили Големинова за срещата и с няколко актриси, превъплатили се в образа на Демна през годините.
Танцът, музиката, изкуството неименуемо са свързани с политиката!
Оператор: Зорница Василева
Монтаж: Елисавета Станчева
—
Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.